Плодът на прасковата има привлекателна външност и високи вкусови, хранители и и диетични качества.
Търси се нашироко както за консумация в прясно състояние, така и за преработка в компоти, нектари, сокове и др. Прасковата встъпва много рано в плододаване (2-рата — 3-тата година), плододава редовно и дава високи добиви. Малката съхраняемост на плодовете може да се компенсира с голямото разнообразие на сортове, които зреят от юни до септември.
Биологични и ботанически особености
Дървото на прасковата расте и се разклонява силно в млада възраст. Това дава възможност при подходящи резитби короната да се формира бързо и пълното плододаване да настъпи още към 4-тата — 5-ата година. Почти всички сортове се самоопрашват, с изключение на Хале, Златна Кричимска и Тракийска ранна. Това дава въз¬можност да се създават едносортови насаждения.
В сравнение с останалите овощни видове прасковата има по- кратък живот, но при подходящи условия и добри грижи дълголетието й може да достигне до 18 — 20 години.
Дълбокият покой при прасковата е сравнително кратък и пролетното развитие започва доста рано, поради кое то пролетните измръзвания са често явление. Студоустойчивостта й през зимата също не е много голяма. При температури под —22, —24°С плодните пъпки измръзват, а при по- силни студове измръзва и дървесината. По тази причина отглеждането й в райони с надморска височина над 500 — 600м. е рисковано. Неподходящи са и местата с неустойчиви температури в края на зимата и началото на пролетта.
Прасковата е сравнително сухоустойчива, но при нашите климатични условия от нея не могат да се получат ви соки и качествени добиви без поливане. Когато няма възможност за поливане, засаждат се праскови, присадени на джанка или бадем.
Изискванията на прасковата към почвата не са големи, стига да е по- дълбока, лека, топла и добре агрирана. Не понася преовлажнени и варовити почви, особено когато е присадена върху прасковена подложка.
Сортове
Сроковете на зреене и окраската на плодовото месо при отделните сортове са различии. Най-ранните зреят в края на юни — началото на юли, а най-късните в края на септември — началото на октомври. Обособени са две групи сортове — за прясна консумация и за преработка. Сортовете за преработка имат хрущялесто месо, неотделящо се от костилката и не са подходящи за личното стопанство.
Повечето от сортовете за прясна консумация могат да се използват и за преработка. От тази група засега се размножават Сиринголд, Колине (зреят към края на юни). Кардинал, Мариголд, Юлека едра, Редхейвън, Глоухейвън (зреят последователно от юли до средата на август).
Крестхейвън, Елберта, Хале (зреят през август до началото на септември), Риоозо джем, Петричка и Съмърсет (зреят през септември до началото на октомври). Срокът на зреене зависи и от климатичните условия на различните райони и през отделните години.
Нектарините имат плодове без власинки. Те по- малко се консумират в прясно състояние, но са много ценни за преработка в сокове и др. От тях засега се размножават сортовете Нектагранд 4, Ърли сън гранд и Флеймксит, конто зреят последователно през периода юли—септември.
Отглеждане
Дълголетието и редовното плододаване на прасковата зaвисят освен от редовните обработки, торене, напояване и растителна защита и от редовните и правилни резитби. Без ежегодно силно прореждане на едногодишните плодни клонки и премахване или съкращаване на плододавалите клонки растежът намалява, обрастващата дървесина застарява, плодовете остават дребни и растенията загиват преждевременно.
Най- подходящата корона е чашковидната и подобрената чашовидна. Напоследък у нас се прилага и свободнорастяща корона с водач, на който се формират по няколко странични клона. Най- ниско разположените са най- силни и постепенно към върха намаляват. Така се оформя корона с пирамидална форма, която също добре се огрява от слънцето.
В зависимост от короната и условията прасковата се засажда на разстояния 4 — 6м. между редовете и 2,5 — 4м. в реда. При свободнорастящата корона разстоянията са по- малки.
Най- важните болести по прасковата са къдравостта, брашнестата мана и сачмянката. От неприятелите най- опасни са източният плодов червей, прасковеният клонков молец, черната, зелената и обикновените прасковени листни въшки, червеният овощен акар, сливовата щитоносна въшка и др.