Ябълката е най-разпространеният овощен вид, заема близо 30% от площта на овощните градини, а във вилните и дворни места се отглежда почти в цялата страна. Това се дължи на голямата и родовитост, продължителния срок на зреене за различните сортове, много добрата съхраняемост и транспортабилност.
Пресните ябълкови плодове имат висока хранителна и диетична стойност. Те съдържат от 5 до 23% лесно усвоими захари, от 0,17 до 1,2% органични киселини, витамини, пектин, дъбилни вещества и други ценни хранителни съставки.
Едновременно с това тя е доста взискателна и се напада от много болести и неприятели, което изисква много пръскания.
При подходящи почвени и климатични условия и добри грижи от 1дка ябълкова градина може да се получат ежегодно от 2 до 4т. плодове, а от единични дървета от 200 до 400 и повече гилограми.
Биологични и ботанически особености.
Присадена върху силнорастяща подложка, ябълката формира мощна корона с височина до 8 — 10м., шириочина до 10 — 12м. и продължителност живота над 70 — 80 години. В тези случаи отделните сортове встъпват в плододаване след 6 — 8 години. При използване на слаборастящи подложки плододаването настъпва към 2-рата — 4-тата година, короните са по-малки, а плододаващият период е 25 — 30 години.
Ябълката има устойчив покой и цъфти сравнително късно. Всички сортове изискват чуждо опрашване, а някои от тях, като Канадска ренета, Боскопска хубавица, Скринянка и др., са лоши опрашители и задължително се засаждат с най- малко още два сорта.
Температурните условия в нашата страна не са ограничаващ фактор за ябълката. През зимния период тя издържа до —30, —32°С, като само при някои сортове (Канадска ренета, Ландсбергска ренета, Карастоянка и др.) плодните пъпки измръзват при температури под —30°С. Сравнително по- чести измръзвания се наблюдават през периода на бутонизацията и цъфтежа, когато температури от —1 до —4°С могат да нанесат значителни повреди.
Ябълката е взискателна към почвата и въздушната влага, поради което е добре да се отглежда при ПОЛИВНИ условия. Ако няма възможност да се полива, засажда се на по- влагозапасените участъци в личните стопанства. Това се отнася особено за дръвчетата, присадени на слабо и умеренорастящи подложки. По- добри резултати в такнва случаи дават дърветата, присадени върху киселица или семеначета от културни сортове. Излишната почвена влага също пречи за нормалното развитие на ябълката.
Най-подходящи са умерено влажните, дълбоки, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Особено непригодни са силно песъчливите, каменистите и тежките глинести почви, както и участъците с по- високо от 1,50 — 2м. ниво на подпочвените води.
Сортове.
Засега у нас са утвърдени за размножаване 26 сорта. В зависимост от срока на узряване те се делят на летни и есенно-зимни. Летните сортове имат ограничено разпространение. Те зреят през юли—август и по срока на узряване се подреждат, както следва: Виста бела, Примруж, Молиз Делишес и Прима. Есенно-зимните сортове узряват през септември—октомври в следната последователност: Озарк голд, Английска зелена ренета, Старкримсон, Купър-4 (последните два са вариетети на Червена превъзходна), Ландсбергска ренета, Зимна бананова. Смути, Белголден, Морспър голден (последните три са вариетети на Златна превъзходна), Мелроуз, Джона- голд, Джонатан, Кооп 17, Щарден, Муцу, Карастоянка, Сплендър, Фуджи, Айвания, Старк, Демократ, Грени Смит. Последните седем сорта нямат много добри качества и външен вид, но се съхраняват много добре при обикновени условия до февруари—март. За личното стопанство заслужават внимание и сортовете Канадска ренета, Жълт белфльор, Скринянка, Бернска розова, Тетовка, Циганка, Златна дицова ренета, Бял зимен калвил, Йорк- империал и др.
Отглеждане.
Разстоянията на засаждане при ябълката се определят от подложката, сорта, типа на короната, почвено-климатичните условия, начина на поддържане на почвената повърхност и др. Като се изхожда от всичко това, в редовете разстоянията се движат от 1,5 до 5 — 6м., а в междуредията — от 3 до 7 — 8м.
Най- подходящите корони за ябълката са свободнорастящ храст при слаборастящи подложки; едноетажна палмета при умеренорастящи подложки и подобрена етажна корона при силнорастящи подложки.
В младите ябълкови градини на личните стопанства почти редовно се отглеждат различии видове междинни култури. В тези случаи растителната защита трябва да се провежда внимателно. След като короните се развият напълно и заемат цялата площ, отглеждането на такива култури е неоправдано. Най- добре е тогава площта да се поддържа като черна угар. При достатъчно влага и торене ябълката може да се отглежда и при изкуствено зачимяване, като тревата се коси редовно и се оставя разпръсната върху цялата площ.
Ябълката се напада от много болести и неприятели, против конто трябва да се води редовна борба по указание съответните служби по растителна защита. От гъбните болести най-опасни и широко разпространени са струпясването, брашнестата мана, ранното и късното кафяво гниене. Познати са и много вирусни болести. От неприятелите най-често се срещат и най- големи повреди нанасят ябълковият плодов червей, овощните акари, истните, кръвните и щитоносните въшки. гъсениците, короядите, листоминиращите молци и др.