В миналото кайсията е отглеждана главно в лозята и дворовете. От единични или групово засадени дървета в редица землища край Дунав и Черно море са получавани, а и сега се получават много големи добиви. Високата биологична стойност на плодовете ги прави ценна храна и диетично- лечебно средство. Те се препоръчват при всички сърдечно- съдови и чернодробни заболявания. Особено подходящи са при недостиг на калий в човешкия организъм. Суровите сладки ядки се препоръчват на страдащи от задух, гръдна жаба, туберкулоза, при полова слабост, умствена преумора и нервно изтощение. Затова плодовете на кайснята справедливо са наричани „храна-лекарство“ и са желани и необходими за всеки дом.
Кайсиевите плодове съдържат извънредно ценни за човешкия организъм хранителни вещества и мннерални соли. Те се използуват за прясна консумация и за преработка в компоти, нектари, конфитюри, сушени и замразени, за ликьори и ракии.
Кайсията е особено подходяща за отглеждане в личните стопанства, където могат да се създадат относително най- благоприятни условия за развитието й. От едно дърво се получават по 80 — 100кг. плодове.
Биологични и ботанически особености
Дървото достига от 3 до 7, понякога до 15м. височина. Има кратък дълбок и твърде неустойчив принудителен покой. При затопляне в края на зимата и началото на пролетта рано се възбуждат към растеж освен плодните пъпки и вторичната меристема на стъблото, кореновата шийка и скелетните клони. Цъфти рано и твърде често се поврежда от повратни студове, особено в незащитени места и райони с неустойчива зима. Засягат се и кората, и дървесината на стволовата част в близост до почвата. Ежегодно повтарящите се измръзвания довеждат до запушване на дървесинните сноп- чета и намаляване на техния капацитет. При разлистването на такива растения настъпва несъответствие между нуждите на надземната част и постъпващите чрез корените вода и хранителни вещества, при което отделни клони или цели дървета внезапно завяхват и загиват през пролетта или в първата половина на лятото. Това нежелателно и често явление се нарича апоплексия. Загиване на растенията може да бъде предизвикано от гъбната болеет вертицилийно увяхване и от други причини.
Кайсията е доста студоустойчива през дълбокия покой, когато понася зимните температури от —25 до —30°С, но след затопляне се поврежда и от неголеми студове.
Дълголетието на кайсията може значително да се увеличи, ако през зимата стъблата се белосват с варно мляко и се обвиват с рогозки и други подръчни материали за предпазване от прякото влияние на колебанията в температурата.
Кайсията е сравнително сухоустойчива. Но ако по време на залагане на плодните пъпки през август и септември настъпи силно почвено засушаване, цветообразуването отпада. Кайсията се развива сравнително добре на различии почви, стига да са добре дренирани.
Най- благоприятни климатични и почвени условия у нас има покрай Дунав и Черно море. В личните стопанства кайсиевите дръвчета трябва да се засаждат в усойните места, като се избягват припечните, където има опасност от преждевременното им развитие.
Сортове
За личното стопанство е подходящо да се застъпват повече сортове с различен срок на зреене. Известии са Кишиневска ранна, Ърли редфренч, Унгарска кайсия, Землянична, Източна фестивална, Албена. Маркулещи 19, Силистренска късна, Костюженска, Албена, Силистренска компотна, Умберто, Късна дряновска и др. Да се има предвид, че сортът Късна дряновска изисква чуждо опрашване и в някои райони не плододава добре.
Отглеждане. Използуват се едногодишни дръвчета, които се засаждат на разстояние 4X5 — 6. Ранното встъпване в обилно плододаване довежда до бързо изтощаване на дърветата. Това налага добри грижи: обработка, торене, особено с калиеви торове, поливане и не на последно място резитба за обновление на короната. Не бива да се подценява и растителната защита и по- специално борбата срещу ранното кафяво гниене, което напада младите леторасти, сачмянката и др.